Хотели, вили и къщи за гости в България
|
ОПРЕДЕЛЕНИE ЗА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМНай-общо селският туризъм се определя като "туризъм, който се развива в извънградските или селски области" (Lane, 1994). Концепциите за "селски" район варират за различните страни и периоди от време. Трудността да се дефинира понятието произтича и от това, че регионите се намират в непрекъснато развитие. Изясняването на разбирането за "селски район" е важно, защото определението "селски" е уникалната характеристика на предлаганите туристически продукти в извънградската зона.
Понятието "селска област" се дефинира трудно и може да се разглежда в различни аспекти - географски, социален и др. (Robinson, 1990; Ilbery, 1997). Glyptis (1991) определя селските области като "земя извънградската част". Правен е опит за очертаване на елементите на селските области или функциите на селското пространство. Това е известно като позитивна перспектива; определени са отличителни характеристики, като ниска гъстота на населението, визуални компоненти, форми за настаняване и използване на зeмята. Предложена е и дефиниция, базирана на възприятие и/или употреба. Основана е на това как хората възприемат и определят селските области (т.е. какво хората мислят за тях). Разликата зависи от гледната точка на наблюдателя. Halfacree (1995) изучава размера на селските области и набляга на това, че една и съща характеристика на селските област може да бъде видяна и възприета по противоположен начин от двама различни посетители. Например, хората са склонни да възприемат селските области като "релаксираща среда", но за тези, които работят и живеят там — фермери и др., средата е изпълнена с напрежение и трудности. През 1977 г. Cloke предлага за определяне на селската област т.нар. "индекс на селските области", който той съставя, използвайки 16 показателя. Cloke идентифицира два основни типа селски области. Първият е отдалечена селска област, характерна със значително отстояние от град ските области; намаляващо, постоянно или слабо увеличаващо се население; влошаване на възможностите за работа; ниски нива на активност на женското население и високи разходи за преживяване. Вторият тип селски области са достъпните селски региони, определени от свързваща та ги близост с градските области; бързо увеличаващо се население; високи нива на пътувания до града; младежка структура на населението и голям брой притежатели на автомобили. Основната особеност на достъпните селски области е относителната икономическа жизнеспособност, характеризираща се с по-ниски нива на безработица, отколкото по-отдалечените селски области и с растеж на възможностите за работа. Освен чисто географския подход към селските области, заслужава да се отбележат алтернативните подходи към тях. Например Halfacree (1993) предлага четири подхода за дефиниране на селските области:
Определения и дефиниции за селски туризъм. Терминът "селски туризъм" е широко използвано понятие, но въпреки, че се дискутира много широко, все още не е еднозначно дефинирано и няма една общоприета дефиниция. Селският туризъм често се определя като "провинциален", "местен", "агро", "рекреативен", "алтернативен" или всякакъв друг вид туризъм, различен от масовия. В едни случаи се ограничава до "агротуризъм" (туристите се настаняват във ферми), а в други се разширява до "зелен", "почивен", "алтернативен", "местен", "на открито", "провинциален". Посочва се, че селският туризъм предоставя на хората удоволствие, защото се различава от "индустриалния" или масов туризъм и е далече от пренаселените курорти.
Някои автори разглеждат понятията "провинциален", "селски" и "агро-" туризъм като взаимно препокриващи се. Според тях най-общ е провинциалният туризъм, който включва следващите два. Агротуризмът е част от селския туризъм и се характеризира с настаняване на гостите във ферми, запознаване и участие в селскостопанска дейност. Приходите от туристическата дейност при провинциалния туризъм се ползват от областта като цяло, а при агро-туризма — от отделния фермер. Други автори правят разделяне на видовете туризъм на база на компонентите от туристическия продукт. Те разглеждат селския туризъм като туризъм, чийто продукт се основава на селската култура. В зависимост от основната дейност се използват термини като "агро-", "зелен", "гастрономически", "воден", "ловен", "конен", "исторически", "културен" туризъм и т.н. Туристически дейности, свързани с големи хотели, ски-писти, голф-курсове трудно се интегрират с понятието селски туризъм. Селският туризъм дефинират и на база "процентът туристически приходи, които облагодетелстват селската общност". Тези автори разграничават туризъм в провинцията, селски туризъм и агро-туризъм (всеки от които концентрично включва предния). Агро-туризмът носи най-голя ма полза на фермерите, докато другите два вида теоретично облагодетелстват по-широката селска общност (AIDEL, 1997). Ресурс: Книга: Специализирани видове туризъм. Селски туризъм, ч.2 Автор: Стамен Стамов, Йорданка Алексиева Издател: Кота АД-Стара Загора Година: 2005 |