Хотели, вили и къщи за гости в България
|
СЕЛСКИЯТ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯПрез последните години в България интензивно се дискутират възможностите за развитие на селския туризъм. Отделя се особено внимание на значението му за днферсификация на българския туристически продукт, за намаляване на териториалните диспропорции в системата на туризма и за решаване на редица проблеми на регионалното развитие, особено за създаване на доходи и заетост в райони с липса ма други сериозни алтернативи за развитие.
Във връзка със селския туризъм се формират неоправдани надежди по отношение на съществуващите възможности. Не е излишно да се напомни, че насочване на вниманието към селския туризъм съществуваше и в края на 70-те и в началото на 80-те години, но опитите за развитието му не доведоха до съществени успехи. Необходимо е да се даде по-реалистична оценка на възможностите за развитие на селски туризъм в България, която да отчита не само същестувващите предимства, но и различните обективни и субективни ограничения. Предвид съществуващите теоретични модели е целесъобразно тази оценка да се насочи в няколко основни аспекта: търсене за селския туризъм, съществуващи и потенциален възможности на предлагането за селски туризъм, влияние на развитието на селския туризъм върху местната икономика, социалния живот и околната среда, както и възможностите и насоките на туристическата политика в тази област. Трябва да се отчитат и условията на средата в най-широк смисъл. Оценката на възможностите за развитие на селски туризъм изисква и решаване на проблема за неговата дефиниция. Селският туризъм се схваща по твърде различен начин, затова е необходимо винаги, когато се правят изказвания и оценки по възможностите за неговото развитие, да се посочва какво се разбира под това понятие. Дефиниция и същност на селския туризъм Анализът на съществуващите дефиниции за селския туризъм показва, че той се дефинира главно от гледна точка на мястото (средата) и на мотивацията и дейностите В първия случай обикновено се говори за селски или зелен туризъм, като се имат предвид всички форми на туризма, осъществявани в селска местност, а във втория — за агротуризъм (туризъм във ферма), при която акцентът се поставя върху селското стопанство като основен мотив и обект на дейността на туристите. Очевидно е, че второто понятие е по-тясно, т.е. агротуризмът може да се разглежда като част от селския туризъм. Много често селския туризъм се разглежда като форма на простия, мекия, алтернативния или зеления туризъм. За да може селския туризъм да се разграничи ясно от други видове туризъм са необходими и други уточнения, особено по отношение на използваните заведения и типа на заетост. Целесъобразно е за отнетия туризъм да се говори в случаите, когато се използват не специализирани заведения (напр. хотели), а съществуващи селски къщи, и когато заетостта в туристическото обслужване не е единствен източник на доходи, а допълнителна трудова дейност. Ако не се въведат тези допълнителни ограничения едва ли може да се направи разлика с традиционните форми на туризма. В статията селският туризъм е дефиниран като туризъм извън урбанизираните райони и традиционните големи туристически центрове, осъществяван чрез настаняване в неспециализпрана база, при който туристическото обслужване е изключително допълнителна трудова дейност, а не основен източник на доходи. Основните пазарни изисквания на селския туризъм са съхранената природна н социална среда, възможности за широк набор от дейности (много от които не изискват специални съоръжения), приемливо ниво на комфорта по отношение на настаняването и храненето, наличие на основни елементи на туристическа та инфраструктура (например паркинги, маркирани пътеки, възможности за получаване на информация) и ниски до умерени цени. Разглеждан като продукт, селският туризъм притежава всички особености на туристическия продукт, но някои от тях са доведени дo крайност. Например при селския туризъм най-силно е проявена фрагментарността и деконцентрацията на предлагането, както и трудността за стандартизация на туристическите услуги. Търсене на селски туризъм
Повечето оценки за възможностите за пазарна реализация на продукта за селски туризъм в България са нереално високи. В много случаи различните организации, ангажирана с развитието на селски туризъм, разчитат, че щом бъде създадено предлагане, то неминуемо ще привлече съответното търсене, т.е. ще може да намери: пазарна реализация. Този подход с бил приемлив в края на 60-те години, но в началото на 90-те години крие опасност от неоправдани инвестиции, усилия и надежди. Точната оценка в тази област е силно затруднена, защото по принцип селският туризъм не се отчита като самостоятелна позиция при редовните пазарни проучвания. Реалистичната оценка изисква да се имат предивид няколко съображения:
Предвид изложеното може да се приеме, че обективните условия в сферата на туристическото търсене в близко бъдеще не позволяват масовото развитие на селския туризъм в България. По-вероятно е той да бъде свързан с типовете туристи, които според различни типологии са свързани с началните етапи на туристическото развитие, да бъде комбиниран със специализирани пътувания (пътувания по интереси — насочени например към природата, културата, занаятите, кухнята и т. и.) или да се предлага като допълнителен продукт при традиционните паушални пътувания. Съществуващите подобни проучвания, правени в различна райони на страната, показват, че България предлага благоприятни възможности за формиране на продукта на селския туризъм в различни модификации. Като предимства обикновено се посочват природни те условия, селищната, среда, количеството и качеството на съществуващия сграден фонд, традиционната кухня, запазените обичаи, гостоприемството и готовността на местното население да участва в тази дейност, ентусиазмът на някои туристически фирми, възможността за предлагане на ниски цени а др. Една оценка от края на 70-те години, която в много отношения е валидна а сега, показва че възможности за развитие на туризъм има в около 900 села в България. Не трябва да се подценяват и съществуващи те ограничения: състоянието на общата техническа и социална инфраструктура; липсата или ограничеността на туристическата инфраструктура в селските райони; недостатъчната квалификация, опит в обслужването на туристите и особено езикови знания на домакините; големи затруднения но отношение на информацията за туристите, обусловени както от езиковата бариера, липсата на подходяща маркировка по пътищата, на подходящи печатни материали на чужд език, така и от липсата на специализирани центрове за обслужване на туристите (туристическа информационни центрове), кои то са типична за повечето западноевропейски страни. Добре известен факт е, че за вземането на решение за туристическо пътуване са от значение не толкова реалните условия в дестинацията, колкото субективната представа на потенциалните клиенти за нея (имидж). Туристическият имидж на България не е особено благоприятен, което не може да не засегне развитието на селския туризъм. Проучване във Великобритания показва, че тези британци, конто са посещавали България, имат позитивна представа за страната. Хора та, които не я познават, обаче, я асоциират с Балканите или с Козлодуй, а ориентацията към туристическите пътувания в България е свързана изключително с летни или зимни почивки. В много случаи селския туризъм се разглежда като панацея за икономическото и социалното развитие на селските райони (повишаване на доходите, заетостта, качеството на живота и др.). Той се препоръчва от редица специалисти и функционери на ЕС като подходящ за страните, които сега се отварят за туризма от Западна Европа, най-вече поради необходимостта от по-малки инвестиции за развитието му [6]. Неговият икономически ефект не трябва да се надценява, защото, от една страна по правило той е „евтин" и „неконцентриран" туризъм, а от друга — обикновено не се отчитат изцяло разходите на домакините за неговото развитие (особено за труд). Може би най-безспорният ефект на селския туризъм е създването на допълнителна заетост и доходи в селища и райони, които не разполагат с много други стопански алтернативи. Напълно възможни са и редица негативни влияния, особено при така желаното от икономическа гледна точка масово развитие на селския туризъм — смущаване на семейния и обществения живот, конфликти между туристите и местното население, както и между различни групи от местното население, прекомерно трудово натоварване, възможен отказ от традиционните стопански дейности и формиране на туристическа монокултура. Наред с това развитието на селския туризъм обикновено изисква допълнителни обществени разходи за развитие на инфраструктурата и за различни форми на финансово стимулиране. Възможна опасност при бъдещето развитие на селския туризъм е прекомерното му комерсиализиране и масовизиране, при което той ще изгуби основните си белези и предимства и фактически ще представлява начален етап за развитието на традиционен масов туризъм. Тази опасност е по-голяма в близост до традиционните големи туостически центрове. Не трябва да се забравя е фактът, че въпреки позитивните глобални тенденции за развитие на туризма (и в частност на селския туризъм), за отделните туристически селища и райони той е рисков отрасъл, който може да бъде подложен на значителни колебания. От решаващо значение за успешното развитие на селския туризъм са организационните аспекти. Поради фрагментарния характер на предлагането при селския туризъм до крайност се проявяват трудностите на маркетинговата дейност, характерни за туризма като цяло. Илюзия е да се смята, че отделните собствени ци на къщи или малки туристически фирми могат да имат траен пазарен успех. Пред тях -има две възможности — да разчитат на ограничените си лични контакти, да чакат някой случайно дошъл турист или да намерят ефективен път за достигане до пазарите, от които може да се очакват туристи. Такъв може да бъде само туроператор с позиции на традиционните пазари или пък на специализирания пазар на селския туризъм. Като положи телен пример за ролята на туроператора може да се посочи дейността на Балкантурист в Западните Родопи, в резултат на което в с. Момчиловци вече се очаква стабилен туристически поток за селския туризъм.
Поради същата особеност на селския туризъм един от ключовите фактори за неговото успешно развитие е създаването на доброволни туристически организации, които могат да се ангажират с функции, непосилни за отделните субекти на предлагането (обслужване на посетители, развитие на инфраструктурата, маркетинг, планиране, обучение, представяне на интересите и др.). Повечето европейски страни осъществяват целенасочена политика на стимулиране на селския туризъм чрез програми и фондове за стимулиране на туризма или на регионално развитие. Такава политика безспорно е необходима и в България. По начало може да се говори за два основни типа стимулира не — материално (субсидии, облекчени креди ти, данъчни облекчения) и идеално (чрез подпомагане на курсове за обучение, консултантска дейност, пазарни проучвания, иницииране и подпомагане на дейността на туристическите организации, особено в областта на колективния маркетинг и др-.). Някои страни (Австрия, - Германия и др.) вече са усетили негативните ефекти на прякото финансово стимулиране, което обикновено води до деформиране на пазарния механизъм, създаване на свръхкапацитети и нежелани промени в стопанската структура на селищата и районите, а и такъв тип стимулиране едва ли ще бъде възможно в по-значителни размери в близките години. По мое мнение основните усилия на държавните органи трябва да бъдат насочени към различните форми на идеално стимулира не. Въз основа на анализа на общите особености на селския туризъм и на конкретните условия в България може да се направи извода, че неговото развитие е необходимо и възможно, но то изисква отказ от неоправданите илюзии по отношение на потенциалното търсене и позитивните влияния на този вид туризъм и целенасочена политика от страна на органите на управление на национално, регионално и локално равнище. Ресурс: Книга: Селският туризъм в България - възможности и/или илюзии Автор: ВАСИЛ МАРИНОВ Издател: Година: 1994 |