Хотели, вили и къщи за гости в България
|
СЕЛСКИЯТ ТУРИЗЪМ И ГЕОГРАФИЯТАДа, има вече официално и такъв вид туризъм Известен е в Европа още като провинциален, фермерски или чифликчийски, аграрен, зелен, че дори и еко- и биотуризъм За какво всъщност става дума? Та нали по сьщество туризмьт е преди всичко, макар и временно, напускане на града и излизане сред природата - в планината. край морето, на село. с цел отдих и възстановяване на физическите сили и здравето, за спад на психическото напрежение. Понякога гоненето на възстановителния, рекреационен ефект е съпроводено макар и с минимална по обем и напрежение трудова дейност главно на село, което наред с другото е и материално изгодно Тогава каква е същността на това ново за нас понятие - селски туризъм? И с какво той се отличала ог така често практикуваното, може да се каже традиционно, отиване на село, което също откъсва жителите на големия град за ден два или за седмица от угнетителната градска обстановка?
Работата е в това, че селският туризьм е дейност с подчертано здравнопрофилактична или терапевтична насоченост, извършвана в селска местност, в обстановка на малко населено място и при известна организираност За разлика от традиционния масов туризьм селският туризьм е дейност с рокреационна цел на отделен индивид или на малка група, каквато най-често е семейството, в рамките на годишния отпуск или на част от него според собствените разбирания, настроения, склонности и индивидуални желания. При това. пребиваването на село е срещу заплащане на предприемчивия селски стопанин, който добро¬волно, срещу конкретна материална изгода за себе си, е предоставил на своите гости дом, двор, градина, земя, както и продуктите, които произвежда. С други думи, това е стопански туризьм, бизнес, от който печечлят и двете страни: туристът - заради почивката, стопанинът - заради туристически услуги, които предоставя на своите гости. Ползата е и за обществото, защото, практикувайки селски туризъм, селата и малките провинциални градчета, много от които продьлжават да се обезлюдяват и западат, ще започнат ла се съвземат. Безработицата, която сега се шири на село, ще започне да намалява, защото ту¬ризмьт ще изисква съответни услуги. Селата и тяхната инфраструктура - търговска мрежа, заведения, транспорт, съобщителни и хигиенни услуги ще се оживят и ще подобрат своето функциониране. Ще спечели и държавата тъй като част от населението от селата и малките градчета ще влага своя труд в селския туризъм и така ще облекчи бюджета и социалните ведомства, а и ще носи на самата държава определени приходи, както „големият" стопански туризъм. Селският туризьм се разви най-напред в Западна Европа - главно след Втората световна война. Страните там бързо възстановиха своите довоенни стопанства, разшириха промишлената си дейност и интензивираха труда до такава степен, че се почувства нужда от пълноценен отдих, който може да се получи именно чрез туризма. И както тези, които могат да си позволят живеенето не в Париж, Лондон, Рим, Мадрид, Брюксел, а извън тези градове-гиганти - в домове сред природата или в малки, но уютни селища в по-близката или малко по-далечна околност, и това им се превърна в трайна привичка, така и постоянните жители на големите градове започнаха през своите ваканции и годишни отпуски да избягват големите, световно известни курорти и да търсят тишина, спокойствие и пълноценен отдих посредством общуване с тези, които произвеждат храните и суровините на своята земя, в своето стопанство. Започнал стихийно, неорганизирано, селският туризъм в Западна Европа постепенно набра скорост и почувства нужда от създаване на съответни организации Според изследванията вече 84% от хората в някои от страните на Западна Европа залагат на своите връзки е приро¬дата и селското стопанство при планирането на своя отдих. При това, груповият туризъм започна да отстъпва място на семейния, а желанието за повече разнообразие по време на отпуската чрез неколкократна промяна на местата за отсядане може да се задоволи само при наличие на добре организирана система за отдих в селските местности. Пионери в това отношение станаха французите Още през 1951 г. те създадоха своята организация за подслон в селата по време на вакан¬ция. Сега селският туризьм в гази страна се рьководи от национална федерация сьс свои клонове във всеки департамент на страната. Тя разполага с подробна информация за местоположението, качеството, видовете дейност, която практикува, цените, условията за резервации и т.н. за около 50 хил адреса Това са селски къщи и дворове, ферми, конезаводи, в които желаещите не само от франция, но и от чужбина биха могли да прекарат известно време Подобна форма на организация на селския туризъм с някои нюанси имаше и в други европейски страни Това породи идеята за създаване на общоевропейска федерация, която да обедини усилията на отделните държави в този вид туризьм С тази задача на 29 септември 1990 г в селището Томар - Португалия, се събират представители на 14 туристически организации от 9 страни - Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Исландия, Италия, Люксембург, Португалия и Унгария, и основават Европейска федерация за прием на туристи от страна на жителите на полето, фермите и селата, те федерация за селски туризьм, известна като Eurogites. Инициатива на тази федерация, както и на някои от ръководните органи на Европейската общност (Сьвета на Европа - Стразбург, Евро-пейския съюз - Брюксел и др.) стават някои конференции, които също си поставят определени задачи в областта на селския туризьм. Така във Виши (франция) през 1992 г. се свиква Форум на купувача на европейския зелен туризьм. Преди това, през 1990 г., в Капошвар (Унгария) с участието на 14 страни и 3 организации под главния патронаж на гене¬ралния секретар на Европейския парламент и на председателя на Министерския съвет на Унгария се поема инициатива за изграждане на селски туризъм в Централна и Източна Европа Целта е бившите социа¬листически страни да поемат протегнатата рька и също да организират според конкретните условия във всяка от тях този вид стопанска дейност. Трябва да отбележим, че в тази насока Унгария с право поема ръ-ководната роля, тъй като в нея селският туризъм главно на основата на известните унгарски чифлици още през десетилетието до Втората све-товна война е бил практика на повече от 250 села, коию през 1939 г. са регистрирали официално почти 70 хил. нощувки. По-късно, едно-две десетилетия след войната, на основата на привлекателни не само за сво¬ето население, но и за чужденците туристически обекти край Балатон, на завоя на Дунава, край някои от прочутите минерални извори и в ун-гарската пуста се заражда движението „Свободни стаи" с оглед задо-воляване на туристическото търсене на квартири в селски местности През юни 1989 г в селището Тьорьокбапинт се създава Унгарски съюз за селски туризъм. През ноември 1999 г. по инициатива на този съюз и в изпълнение на резолюцията от Капошвар, в селището Албертирма - в унгарската пуста, бе създаден Съюз за зелен, селски, провинциален туризъм в Централна и Източна Европа. Той аана инициатор за следва¬щи, вече национални конференции по селски туризьм в Словакия (в Хоховце), Румъния (е Аркус и е Одорхеиу Секуицеу), а през септември 1994 г. - и в нашата страна (в Карлово).
На конференцията в Карлово, която беше с международно участие (присьстваха специалисти от Унгария, Румъния, Украйна, Словения, Словакия, Холандия, франция, Германия. Япония), след като се изясни¬ха същността на селския туризьм и възможностите за развитието му в Бьлгария и се обсъди вече натрупаният опит в Унгария и в западните страни, представителите на някои от които представяха и ръководствата на общоевропейски организации (Eurogites, Puroter), бе създаден инициативен комитет на бъдещата асоциация по селски туризъм в Бълга-рия Малко по-кьсно. през февруари 1995 г, в Бяла черква се изгради и самата асоциация, с което бе сложено началото на организирания селски туризъм в България Присъствието и на двете български конференции на представители на наши частни туристически фирми и на частно¬то хотелиерство вдъхва оптимизъм за бъдещето на това ново за страната ни начинание. На какво се основава този оптимизъм? На това, че по същество селски туризъм у нас, официално обявен или не. фактически винаги е имало. Въпреки че до голяма степен досео юй се изразяваше преди всичко във временно отдаване под наем на свободни стаи на почиващи. Това обаче е само едната страна на селския туризьм според практикаг та и теорията по този въпрос в напредналите европейски страни. Бьлгария е богата на туристически ресурси и стремежът винаги е бил те да бъдат оползотворени колкото е възможно повече. Какви са фактите? Според съществуващите данни населените места на България с особено благоприятни биоклиматични, балнеоложки и природни дадености, обявени от държавните органи официално като курортни, са око¬ло 180. От тях около една трета са села, планински курорти са 11, балнеоложки - 29 и морски - 19. Може да се приведе и друга статистика в страната ни са регистрирани 335 села с налична леглова база, от които то почти 260 или 77% попадат в очертаните по комплекс от признаци куротно-туристически райони. Това не означава, че извьн тези райони няма села по признака „налични туристически ресурси" или „леглова база", годна за отдаване под наем Както се вижда, материалната база като предпоставка за развитие на селския туризъм, без официално този вид стопанска дейност да е била Обявена като значима за икономиката на страната. Какво предстои да се направи по-нататък, вече при наличието на регламентиран селски туризъм у нас? Географите от нашата страна, като се започне с тези от Географския институт при БАН. ВУЗ-овете в Со-фия, В Търново, Благоевград, Варна и другаде, както и тези по места,,"]",, работещи в туристически, териториално устройствени и архитектурно-строителни държавни или частни организации и фирми, в административно-управленския, просветния и политическия апарат на различните селища или като бизнесмени с едно или друго отношение към конкретните проблеми на селището, в което живеят и работят, биха могли да бъдат полезни, като дадат своя принос в развитието на селския туризьм Този принос на пьрво място може да се изрази в разкриването проучването и даването на рекреационно-туристическа оценка на наличните ресурси. Става дума не само за тези от природно естество минерални, морски и течащи води, биоклимат, гори, природни красоти и разнообразни ландшафти, отсьствие на екологични проблеми и т.н. За селския туризьм, разбиран в широкия смисъл, важен мотив за активност представляват обекти и дейности с етнографски и битов характер каквито в изобилие могат да се намерят на село. Тях именно географът, би могъл да издири, проучи и оцени. За жителите на големите градове у нас и особено за чуждестранните гости, за всички с подчертани духовни интереси и с пиетет към творческия гений на нашия народ мотив за туризъм, особено селски, са освен продуктите на народното творчество, и начинът на тяхното изработване от самобитните местни майстори — грънчари, медникари. златари, дьрворезбари, тъкачи на черги, килими, китеници и народни носи и създатели на традиционни женски накити и ... други атрибути на премяната Интерес представляват и средствата, с които всичкото това богатство се сьотворяоа - водата, естествените природни багрила, огънят на селското огнище и ковачницата, куките и шишовете за плетене, примитивният дьрвен стан. Това може да се види само на село. в махалата, в селската кьша. в селския двор. Там именно, под сянката на вековни дьрвета. край ромолещи бистри потоци, влюбени в занаята на своите предци срьчни занаятчии сьздават шедьоври, достойни да красят сбирките и на най-претенциозните ценители на на¬родното творчество Издирването на такива обекти, тяхното картиране и популяризиране сьщо може да се впише като дь/н и задача на бьлгар ските географи, особено на онези, които имат нюх към краеведска дейност. Учениците - индивидуално и в крьжоци, сьщо могат да помогнат под вещото ръководство на своите преподаватели. А какво да кажем за селските празници - панаири, народни игри и шествия - кукерски, пазарски, коледни, сватбарски и тн.? Или пьк за местните, регионални и национални народни надпявания, надепирвания, веселби и фестивали, борби на мегдана, хора и танци, нестинарство?
Не по-мальк интерес за гостите от чужбина са и плодовете на нашата земя - добивите от земеделието, овощарството, лозарството, зе-ленчукопроизводството и животновъдството В случая на челно място излизат полските села. където в двора или градината и нивата на нашия Селянин-стопанин се произвеждат чисти oт вредни химикали продукти, които неговият гост от града или от чужбина може не само да консуми ра. но и да участва в тяхното прибиране, обработка, а защо не при добро желание и естествен интерес и в тяхното отглеждане. Посеще¬нието на винарски изби - частни и кооперативни, на мандри и работил¬ници за преработка на селскостопанската продукция и неизбежните в такива случаи дегустации на вина и спиртни нанижи, на натуралнисо-кове, на различни видове сирена и кашкавал, а сьщо производството на домашни колбаси и деликатеси, приготвянето в дома на стопанката, приютила гости, на национални гозби и тяхната консумация по време на престоя па село също са мотиви за туризъм, и то силни, с очакваните приятни преживявания. Необходими са още две основни предпоставки наличие в съотвст ните селища и региони на подходяща инфраструктура и кадри, които, умело ползвайки 1ази инфраструктура и рекреационно-туристически ресурси от природен и антропогенен характер, са в състояние културно и професионално да предложат на тоста своите услуги 1ова е от много голямо значение за просперитета на туризма въобще и на селския тури зьм в частност Защото доволният от почивката и от обслужването ту¬рист е най-добрият агитатор на предпочетения от него обект за отмора В Европа е изчислено, че на всеки разочарован тост на туристически обект се падат 20 потенциални посетители на този обект по малко, а при задоволство - десетократно се увеличават почиващите само по приятелска линия В повечето наши села. особено в тези. които офици¬ално фигурират като курортни, необходимият жилищен фонд е налице Достатъчно е да посетим селата и малките градчета по нашето Черно морско крайбрежие, както и някои от селищата с развит планински (климатичен) или балнеопечебен туризъм, за да се убедим, че именно на основата на туризма те са с коренно обновен жилищен фонд и немалка леглова база. Налице е и все по проспериращо частно хотелиерство. Селища като Банско. Добринище - в подножието на Пирин, Момчилнци - в Смолянския край. някои села в подножието на Витоша и отделни селища в Предбалкана и подножието на Стара планина могат да се приемат в известна степен като първообраз на истински селски туризьм от европейски тип. Останалите наши селища, които искат да развиват селския туризьм. е необходимо да ремонтират и приспособят своята инфраструктура - жилища и леглова база, търговска, съобщителна, ресторантска и сладкарска мрежа, здравните и санитарно хигиенните служби, водопроводната и канализационната мрежа, за да действат културно и безотказно. Естествено за топа са нужни пари и то немалко, влагането на частни и обществени капитали, които по примера на Европа могат да се обезпечат при насърдчителна данъчна и кредитна политика на държавни, обществени и частни финансови институции, фондове за развитие на час-тната инициатива с национален и международен характер и т.н. Вложените в това дело усилия и средства в най-скоро време се възвръщат с лихвите. Според едно проучване в Белгия върху ефективността на селския туризьм се оказва, че ползата от едно пето за туристически нужди с всичките услуги, за които туристът (западният) заплаща по време на своя престой на село, се равнява на ефективността на една крава, а вложените в ремонтите и за осигуряване на максимален брой туристически услуги средства се равняват на закупуването на теле, което след 2-3 години започва да дава дивиденти. На настоящия етап тези сравнения едва ли са подходящи за нашата, страна, тъй като у нас към 10% от приходите от туризма идват от нощувките и храненето на туристите, а приходите от останалите туристически услуги са все още минимални, докато на Запад съотношението е едва ли не обратно Гочно затова е необходимо да се обръща по-голямо внимание на специализираната подготовка на онези селски стопани и деятели във фирми, които са се заели с развитие на селския туризъм, както и на личната подготовка на кадрите за това трудно дело Тук става дума за привикване към културно обслужване, което не може да се осигурява между другото, става дума и за добре организирани услуги от всякакво естество, за изучаване на чужди езици и. разбира се, за ефективен маркетинг. Без всестранно популяризиране на нашия селски туризьм в страната и чужбина, без изтъкване на неговите достойнства и без повишаване културата на обслужването, догонвайки европейските и световните стандарти, както и без преодоляване на вредната традиция на нашето туристическо депо да се търси ефективност само от нощувки и храна, успех, какъвто гой заслужава, не може да се постите В това отношение голям дял се пада и на току-що създадената Асоциация на българския селски, аграрен туризьм. Ресурс: Книга: География на туризма Автор: Проф. д.г.н Харалампи Тишков Издател: Година: |