Хотели, вили и къщи за гости в България
|
СЕЛСКИЯТ ТУРИЗЪМ И РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
Селският
туризъм трябва да се тълкува широко - като използване на местните и регионални
ресурси (природни и рекреационни възможности, хранителни продукти,
културно-историческо наследство, народно изкуство, етнография, бит и култура,
изделия на дребните занаяти и др.). Зеленият, аграрният и екотуризмът или
„мекият" туризъм се считат като алтернативен туризъм (туризъм на малки
групи хора и семеен туризъм).
При организиране и изграждане на селския туризъм е необходимо да се спазят и няколко важни изисквания: • стимулиране на обществения транспорт; • опазване на специфичната за района архитектура и архитектурни традиции; • възстановяване на деградирали пространства; • възстановяване и опазване на околната среда; • оползотворяване на малките пространства; • оразмеряване на техническите съоръжения за средно натоварване; • максимално използване на местния трудов потенциал; • повишаване на квалификацията и езиковата култура на местното население, заето в тази дейност. Селският туризъм от своя страна предизвиква най-малките екологически и социални натоварвания. При развитието му интересите на местното население трябва да имат приоритет пред тези на туристите и туристическата индустрия, като предлагането трябва да се основава предимно на местните ресурси. Развитието на селския туризъм е свързано с пространствено-времевия достъп до населеното място. У нас такъв туризъм би могъл да се организира не само в селата, но и в малките градчета (Ахтопол, Царево, Коп¬ривщица, Мелник и др.). В това отношение много важна е националната транспортно- комуникационна мрежа и равнището на техническата инфраструктура в селищата и отделните ферми, както и близостта му до контролно-пропускателните пунктове. В една част от населените места от селски тип у нас е изградена материално-техническа база за отдих и туризъм. В голямата си част те са разположени в бла¬гоприятна природна среда с добри биоклиматични, балнеоложки, минерални и туристически ресурси и притежават културно-историческо наследство. Интегрираното развитие на селския туризъм се проявява в няколко сфери: - в икономическата сфера -като интеграция с другите икономически дейности и преди всичко с традиционните за местното население; - в социалната - като интеграция с живота на местното население, с неговите традиции, обичаи и култура; - в пространствената - като интеграция с физическата среда на съществуващите планински, полски и морски селища и околната природна среда. Прилагането на тези принципи и на такъв подход към икономическата, социалната и пространствената интеграция означава да се гарантира в по-голяма степен бъдещото устойчиво развитие на туризма. Туризмът и в частност селският може да изиграе ролята на двигател за развитието на територията, но не самостоятелно, а само във връзка с други стопански отрасли като земеделие, хранително-вкусова промишленост и т.н., без които той не би могъл да просперира. В настоящия период на реформи развитието на туризма трябва да се приеме като едно от приоритетните направления на икономиката ни. Особено в райони с висока степен на безработица той би могъл да „тушира" отчасти локалните проблеми и да допринесе за регионалното развитие на трансграничното сътрудничество. Селският туризъм по принцип има скромен икономически ефект за приемащите, но е алтернатива за доходи и заетост.
Друг аспект,
който не е за подценяване, е психологическата нагласа на местното население.
Това определя степента на туристическия потенциал, а оттук и съответните
предполагаеми предпочитани райони. Напримео предварително се знае, че райони
като Източните Родопи са бедни на ресурси за селски туризъм, както и
психологическата нагласа на населението би била отрицателна. Докато в Средна
Стара планина и Странджанско-Сакарския район населението би откликнало на такъв
вид туризъм. Но в голямата си част населените места в тези региони са
обезлюдени и е необходимо да се помисли за организиране на туристически вериги,
които да имат свой персонал, поддържащ сградния фонд и обслужващ отчасти
туристите.
Мотивацията за селски туризъм е свързана с търсене на автентичен контакт с посещаваните места (природа и трудова дейност), с населението и културата на района. Този вид туризъм е със свободна програма, индивидуално или на малки групи хора при сравнително ниски разходи, със стремеж за интегриране в живота на местното население, с настаняване в частни квартири, с предварително запознаване с посещаваната страна или района. Развитието му е необходимо да се разглежда в две направления, веднъж в регионален мащаб и в Европа и втори път в обхвата на нашата страна. Ако разгледаме проблема за страната, би могло да се направи изводът, че ще бъде много малък процентът от населението в този момент, което би практикувало селски туризъм. В голямата си част то би предпочело да се върне в родните си места със същите условия в своя дом и да се занимава с дейности, допълващи семейния бюджет за зимните месеци. Това е валидно особено за хората в пенсионна възраст и тази част от населението, която живее в близост до селата или малките градчета. В регионален план и в европейски машаб селският туризъм има по-големи шансове за развитие особено в периферните гранични райони. Но затова е необходимо да се решат въпросите с маркетинга, със създаване на туристически вериги и бюра за поддържане и реклама. Да се разчита на привличане на чужди инвестиции е проблематично, тъй като по принцип те се ориентират към вече утвърдени туристически обекти. В този начален етап на създа-ване на селския туризъм е необходимо: - да се стимулира туристическото предлагане към хора с по-ниски доходи и икономическо стимулиране на стопанството в слаборазвити райони; - да се предлага близост до природата, развитие на дейности и търсене на спокойствие, без отказ от комфортни заведения; - ограничаване до известна степен предлагането и ползването на допълнителни услуги (понякога и на принципа на самообслужването), ограничена инфраструктурна усвоеност и ниски цени. Социалните групи, които от чужбина биха се очаквали у нас за селски туризъм са: - хора с по-ниски доходи, за които това е единствената ваканционна възможност. Едни от тях редовно участват в такъв вид туризъм, а други са непретенциозни към обслужването; - хора, които се пренасочват от комфортния към селския туризъм (поради определени финансови затруднения в момента), но веднага при възможност биха преминали обратно към комфорта. Те са доста по-претенциозни; - туристи със средни и високи доходи, които доброволно приемат този вид туризъм като разнообразие и идеална ваканция. Те приемат дивата природа, спокойствието, свободата, търсят излизане от традиционния си живот, а не търсят ниски цени. Те търсят познанство с нови традиции и опознаване на нови пространства. Организирането на селски туризъм в определени селища изисква относително високи разходи за доизграждане и поддържане на местната инфраструктура и това натоварва бюджета на общинските власти, а всъщност има ограничен икономически ефект. Ето защо определянето на райони за селски туризъм би трябвало да се превърне в последователна и дългосрочна политика на туристическата ни индустрия. Успоредно с това е необходимо да се разработят и реализират проекти за внедряване на екологични енергийни източници (използване на биогаз, слънчева енергия), замяна на някои дейности, увреждащи околната среда. В случая селският туризъм би могъл да се приеме като конкурентоспособна дългосрочна инвестиция. Той трябва да се превърне в балансирана реална стратегия за развитие на определени, подходящи за целта райони. Необходим е и контрол в тези селища и райони при развитието на селския туризъм, за да не се правят нарушения в техническото отношение в стремежа за бързи печалби. Освен това той трябва да се организира по начин, при който да се избягва концентрация на много хора и нарушаване на естествения климат, в бита на фермата и селището. В това отношение би могъл да се приеме принципът на децентрализирана концентрация на селския туризъм, но винаги балансирано с другите дейности и възможности за развитие. Местоположението, ролята на природната среда, екологическият имидж, степента на атрактивност на селския бит и архитектура, са „магнита" за избор на селището за селски туризъм. У нас селският туризъм е особено подходящ за развитие в периферните и слабо усвоени морски и планински територии. Екологично съобразен, в тези райони той може да се превърне в алтернатива на традиционната морска рекреация. докато в планинските и полупланинските територии може да се съчетае с други типични дейности за района, като селскостопански дейности и традиционни занаяти. Районите, които имат право да участват в инициативата на програмата ИНТЕРРЕГ включват всички вътрешни и външни сухопътни граници на Европейския съюз. В случаите, когато се представят предложения за презгранично сътрудничество с трети страни, Комисията на ЕС може да прецени възможността за подпомагане на такива дейности от други бюджетни източници, когато това е възможно и подходящо. Една от областите за насърчаване е туризмът (включително агротуризмът). Двугодишният опит убеди Комисията на европейския съюз, че ако не бъдат стимулирани и страните по т.нар. „външни" граници на Европейския съюз, се намалява ефектът от реализацията на програмата в граничните региони. По този повод се създаде и ИНТЕРРЕГ-2. Новото е ориентация към източноевропейските страни, финансирани по програмата ФАР (решение за трансгранично сътрудничество с България и Гърция).
Основните териториални модули, чрез които се търсят населени места за селски и аграрен туризъм, са ограничени между основните транспортни коридори, паралелни и меридиални, продължение на европейските, по които би се очаквал и притокът на туристи в близка и подалечна перспектива. В стратегията за териториално развитие е необходимо да се предложи на правителството, парламента и местните власти разработване на държавна програма за селски туризъм (успоредно с конкретните задачи на отделните министерства и органи на властта): • Развитие на селския туризъм в национален мащаб, като приоритетен отрасъл; • Райониране на страната за селски туризъм, както и разкриване на територии с ограничители (екологични, социални и др.) за неговото развитие; • Определяне на типове населени места - села и малки градове за разновидности на туризма -зелен, агро, био, еко и т.н.; • Определяне на мястото и ролята на населените места за селски туризъм в селищната туристическа структура. Специално внимание е необходимо да се обърне на: - ролята на държавата и местните власти - правните аспекти -данъчната политика -държавните субсидии, помощи и кредити - обучение и квалификация на кадрите - маркетинга, консултациите и рекламата - изграждане на мрежата от селски населени места и техните туристически агенции и сдружения - създаване на информационна система за селски туризъм за страната и включването й в европейската - създаване на стратегия за селския туризъм на основата на националните традиции и европейския опит. Основните задачи и мероприятия за развитието на селския туризъм са: • Комплексна програма за развитие на селото, подкрепяна от държавата - създаване на инвестиционна програма; • Изграждане на туристическа мрежа и информационна система на селата; • Създаване на фонд за развитие на селищата за селски туризъм с цел съхраняване и съживяване на населени места; • Кандидатстване в Световната селскостопанска банка за осигуряване на благоприятен кредит за селски туризъм; • Създаване на система от дотации, облекчения и обучение, която да подпомага развитието на селския туризъм; • Освобождаване от данъци до определена граница на допълнителните доходи, а в планинските райони и пълно освобождаване; • Организиране на финансови фондове за дотации и кредити на конкурсни начала за целите на селския туризъм, които в съответствие с определени функции да подпомагат модернизацията, подобряване на съществуващи капацитети, маркетинг, обучение и консултации; • Разкриване на нови гранични пунктове, модернизиране на старите и „опростяване" на преминаването през границите; • Благоустрояване на селото (с държавна подкрепа); • Създаване на система за изявяване, поддържане и опазване на традициите, обичаите, бита и културата, характерни за селищата. Като основни резултати от развитието на селския туризъм може да се очакват съхраняването, съживяването и стабилизирането на определени селища в планинските райони. Ще се повиши освен пряката и допълнителната заетост във връзка и с други съпътстващи дейности в населените места. В последна сметка по този начин би се улеснило и присъединяването ни към Европейския съюз. Ресурс: Книга: Списание Икономика №3 Автор: Издател: Година: 1996 |