Хотели, вили и къщи за гости в България
|
СЕЛСКИЯТ ОТДИХ И ТУРИЗМЪТОсновната маса от участниците във вътрешния и международния туризъм са жители на големите градове и урбанизираните райони. Условията, предизвикващи появата на обществени нужди от отдих и туризъм, се проявяват най-силно в града, където се формра така нареченият туристически контингент.Съвременният турист изпитва желание да посети разнообразни природни или антропогенни явления и обекти. Най-често е налице едновременно въздействие на природните и антропогенните забележителности, проявяващи се в различни комбинации. Най-масови (в съответен мащаб) са краткотрайните пътувания с цел отдих край големите градове в края на седмицата. На второ място се нареждат като цел за почивка морските крайбрежия на умерения и субтропичния пояс. Морската рекреация ангажира около 2/3 от международните туристически пътувания, което, съпоставено с продължителния престой, показва че тя е най-важният вид туризъм понастоящем. През последните години се забелязва известно увеличение на дела на планинския туризъм и на културно-познавателните пътувания. Знаменателно е също увеличаването на интереса към пътуванията в села. Тази тенденция е характерна за много европейски страни: Франция, ГФР, ГДР, Чехословакия, ПНР, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия и др. Във Франция например към селата са насочени около 30% от вътрешните ваканционни пътувания. Те са на второ място по значимост след ваканциите на морския бряг. В СФРЮ и СРР редица села получиха специален статут на "туристически села".Туристическите посещения на селата станаха причина да се заговори за обособяването на селски туризъм или за неговите синоними: аграрен туризъм, ваканция на село, селска ваканция и др. Какво всъщност е характерно за съдържанието на туризма в селска местност, какви практически функции в това отношение се развиват?
Какви са преимуществата на селския туризъм? а) Използват се съществуващи фондове — жилища, сгради, дворове. Необходимите капиталовложения за адаптация на помещенията, осигуряване на топла вода, душ, хладилник, телевизор, камина и др., са далеч по-малки в сравнение с разноските по създаване на нова материално-техническа база за туризма. Дори когато се налага пристройка към селската къща, това е по-изгодно от изграждане наново. По принцип у нас селските къщи раз полагат с една-две стаи, които могат да се дават под наем. Нашите селски къщи имат в много случаи композиционна-естетическа и архитектурна стойност, което благоприятствува за създаването на приятна атмосфера на отдиха. При благоприятно време дворът на къщата може да се използва за рекреационни занятия, а и за разпъване на палатка. б) По-значителни са капиталовложенията, необходими за изграждане на съвременна пътна мрежа, автобусни и пощенски съобщения, магазини и за хранителни и други търсени от туристите продукти. Но и в този случай ще се изхожда от изградената техническа инфраструктура и капиталовложенията ще имат предимно характер на реконструкция и модернизация. в) Най-големи перспективи има неорганизираният селски туризъм — без посредничеството на туристическа или друга организация. Касае се предимно за туристи, чийто произход, собственост, роднински връзки и др. играят насочваща роля към даденото село и къща. Разбира се туристите могат да бъдат и наематели. Но в повечето случаи селската къща играе ролята на вила (на туриста, на негови близки, роднини и т.н.). Това положение е много характерно за нашата страна. г) Селският туризъм може да се провежда и на организирани и полуорганизирани начала. Предлагането на туристически услуги и тяхното транспортно-организационно обезпечаване, предоставянето на информация и т.н. може да стане чрез предприятия, профсъюзи или чрез стопанските туристически организации. За целта е необходимо да се поддържа сезонно или постоянно представител на организацията в селото или в селищната система, където селският туризъм е получил значително развитие. След насочваща информация, провеждането на различни рекреативни и познавателни занятия се оставя на инициативата на самите участници. Същото се отнася до самообслужването, свързано с приготвянето на храна, нощувка, развлечение. При наличие на постоянни обитатели на къщата, наета от туристи, е възможно тези услуги да се поемат от тях срещу регламентирано заплащане. Организацията на селския туризъм може да се осъществи само при тясна координация на изпращащото учреждение с туристическото търсене и с местните административни и стопански органи. д) Основните фактори, които влияят върху посещаемостта са достъпността (транспортният фактор), наличието на постоянно живущи близки, собствеността на превозно средство и собствеността върху жилищен имот в село. Селският виден туризъм е основната форма на отдиха, свързана със селските местности у нас понастоящем. В бъдеще може да се очаква по-значителен поток на пенсионери от градовете към села, с които ги свързва произхода, отношения на собственост, роднинство и т.н. Този процес ще зависи до голяма степен от развитието на техническата инфраструктура и най-вече от пътищата, магазините, сервизите, от селата. Възрастните заселници ще могат същевременно да бъдат активни в домашното селско стопанство. е) Тези особенности на селския туризъм дават възможност в селата с голям туристопоток тяхното население да се стабилизира. Например в Сливенски окръг от 33 селища с изменящи се функции на изчезване са 28. От тях Раково. Катунище, Божевци, Орлово, Братан и Топузево могат да запазят своите селищни функции чрез развитието на отдих и туризъм. Същото се отнася за почти всички наши окръзи с планински и полупланински релеф, в които преобладават малките села и махали. Но и в равнинните области, например в Русенски окръг, по течението на р. Лом, има редица малки села, които укрепват чрез раз витието на селския отдих (Красен, Божичен, Кошов, Пепелина. Табачка, Червен, Нисово и др.) ж) Селският туризъм се организира в чисти и тихи места с благоприятна за рекреация природна среда. Това са и привлекателни с пейзажите си местности, с възможности за opганизиране на развлечения, спорт, културни прояви. Селският отдих трябва да се провежда в села, което са удобно разположени спрямо големите туристически райони, спрямо големите градове и магистрали — т.е. те трябва да имат добро туристико-географско положение. Трябва да се държи сметка и за развитието и специализацията на селското стопанство, както и за благоустроеността на селата, в които се провежда селският отдих. Развитието на туризма на село може да предизвика трудности и негативни последици. Те могат да се обобщят както следва: — нарушаване на природната среда, на трудовия и жизнен ритъм в села, в които има масов туристопоток; — нанасяне на щети в жилищата и другите съоръжения, използвани от туристите; — трудности по снабдяването с някои хранителни продукти; — опасност да се профанира селския бит, като се представя в идеализиран или патриархално-идиличен вид; — трудности биха могли да възникнат при осигуряване на достъпа на туристите до селскостопански площи, гори, резервати, вододайни зони, язовири и т.н. Всичко това още веднъж подчертава необходимостта от координация на селския туризъм с всички участвуващи в него, както и разработване на съответни правни разпореждания, изготвяне на регламенти и нормативи и т.н. България е една от страните с много благоприятни условия за развитие на селския отдих и туризъм. Условия има както за вътрешен (социален и стопански), така и за международен селски туризъм. За последния вече се очертава търсене в чужбина. Някои села като Жеравна например, някои села в близост до черноморските курорти, имат известна подготовка и успехи в това отношение. И наистина е жалко, че у нас все още са малко организираните усилия за включването на селото в различните форми на отдиха и туризма. Трябва това изоставяне да се преодолее. Защо напр. "Балкантурист" да не посредничи в наемането на селски къщи или стаи за прекарване на лятната или зимна почивка? За да постигнем ефективно развитие на селския туризъм, той трябва да се планира и ръководи в рамките на съответните селищни системи. Параметрите на селския туризъм трябва да се проектират върху останалите социално-икономически компоненти в селищната система. Развитието на селския отдих може сериозно да допринесе за всестранната активизация на много от малките селища у нас. Широко трябва да се стимулира практикуването на само обслужване в наеманите селски къщи с цел да не се отклонява и без това недостатъчната работна ръка от селското стопанство. Необходимо е да се помисли за редица социални мероприятия, например отпускане заем на пенсионери за обзавеждане на къща или стая в селска местност. Селският туризъм, освен върху задържането на местното население и осигуряването на допълнителна заетост и доходи, ще се отрази благоприятно и върху елементите на техническата и социална инфраструктура в даденото селище и селищна система. Ресурс: Книга: Информационен бюлетин на книпитуга Автор: Марин Бъчваров Издател: Година: 1980 |